Арменски ресторант Егур Егур

Арменският ресторант Egur Egur е сред най-добрите столични заведения и носител на престижната ресторантьорска награда на гурме списанието Бакхус. Води се, че Егур Егур е единсвения класен арменски ресторант в София. Намира се в центъра на София и е собственост на небезизвестната певица Хилда Казасян.
Реших да започна моята кулинарна разходка именно с този ресторант понеже никога не бях вкусвала до сега арменска кухня. Бях любопитна и ето защо реших да се обадя за резервация в събота на обяд. Оказа се , че за същия ден няма свободни места, затова запазих 2 места за мен и мъжът ми за следващия-неделя в 20:00. Нетърпеливи пристигнахме в осем без десет пред вратата. Посрещна ни любезен господин, който ни попита на кое име е резервацията и ни предложи 2 маси, едната в зала за пушачи другата в зала за непушачи. Ние не сме пушачи, така че предпочетохме да седнем на не задимената маса. Поднесоха ни менюта, наляха ни 2 чаши с вода и ни запалиха свещ.. Бях очарована от обслужването, както и малко стресирана понеже, ако човек не е свикнал да го обслужват така в ресторант, би му лъхнало малко на снобария. Цялата обстановка е изискана, по стените има нотни листове в рамки, близо до бара се намира рафт с различни вина, а точно до него се намира пианото.
Докато избирахме вечерята си ни донесоха типичен армески хляб Лаваш и 2 малки купички с нещо като млечен гъст сос. За съжаление забравих да попитам как се казва, но наистина ми се стори вкусно.
За себе си поръчах чаша бяло вино –цената му беше 5.99 лв, мъжът ми си поръча бира – 2.50 лв. Реших за предястие да си поръчам Схторац. Това предястие не беше скъпо , само 5.19 за около 7 рулца от пържен патладжан с млечна плънка. Плънката представляваше подобна на тази, която ни поднесоха по рано с хляба като, че ли напомняше на нашата извара. Мъжът ми беше леко прегладнял и затова бързаше да си поръча, задушени картофи с масло (около-3.50 лв ) с таратор(около2 лв). Честно да си призная малко се изненадах, че присъстват в менюто понеже за мен са )- типично български ястия. На основното ястие, което той си поръча му забравих името, но беше от 2 вида месо - свинско и пилешко запържени с лентички моркови и лентички кисели краставички. Всичко това струваше към 12 лв. За мен това не беше някакво по интересно ястие и честно казано започнах леко да се разочаровам, бях отишла да опитам чужда кухня, а сякаш бях в обикновен по-скъп ресторант.
Започнах да се отегчавам от прекалено тихата обстановка, като че ли музиката едва се чуваше , когато хората говореха почти шепнеха и реших да си поръчам моето основно ястие. За тази си цел повиках на помощ сервитьора . Бях се спряла между 2 вида ястия - Специалитет Ереван -16 лв и Патица с горски гъби -17.50 лв. Попитах го Специалитета Ереван, какво представлява. Той любезно ми обясни , че е свинско филе с разнообразна плънка от шунка, гъби и др. накрая покрита с парче кашкавал, всичко това запечено. Попитах го кое от двете, на които се бях спряла би ми препоръчал. Отговора му беше , че патицата винаги е най-доброто. Доверих му се и си поръчах Патица с горски гъби. След по малко от 15 мин получих ястието си. Беше вкусно опечено филе от патица гарнирана със сос от манатарки и други гъби. Изненадата за мен беше, че освен манатарки имаше и печурки. Не знам, до колко печурката се води горска гъба, но това остави един неприятен привкус в устата ми. Хем поръчвам скъпо ястие, на което пише горски гъби, хем ми се сервира с обикновени за мен печурки.

Мъжът ми за последно реши за десерт да си поръча баклава -4.70 лв. Парчето беше голямо около 200 гр. с много орехи. Не издържах и си откраднах една хапка. Без забележки, беше вкусна. Накрая поискахме сметката. Не знам, каква е честата практика по повечето изискани ресторанти, но тук при връщането на рестото сервитьора автоматично беше закръглил сметката и си беше удържал бакшиш. Не, че не бихме му оставили, но пък това определено ме изненада и същевременно разсмя. Беше една приятна вечеря в типично арменска обстановка и според мен с не толкова типично арменски ястия..

 снимки: интернет